Рим и София

Рим и София не си приличат по много неща. На пръв поглед. Ако прекараш малко повече време ( в моя случай няколко седмици), нещата се променят. Причините сигурно се крият в някаква странна носталгия дълбоко в мен или просто в непреодолимото желание на човека да приравнява непознатото към познатото, за да се чувства по-добре.

Какво ми прави впечатление почти всеки ден (или по-често):

1. В Рим всеки пресича както си иска – дори пред полицаи. Но пък никой не пише фишове за неправилно пресичане или друг абсурд. Важното е да си жив и цял. Пресичат на червен светофар, на червен светофар пред коли, без светофар, без оглеждане, без срам. Нищо. И у нас е така, ама в София шофьорите не са толкова толерантни.

2. В Рим шофьорите са същите – правят си каквото искат, не спират на пешеходни пътеки, минават на червено. И поне в центъра положението е ОК. Но пък падне ли малко дъжд, изведнъж се появяват задръствания. Като на магия. Софийска магия. Не съм чула изнервени клаксони обаче.

3. Junk Food  - не баш дюнери и т.н, но яденето на крак по сандвич или парче пица е повече от традиция. И това си личи по асиметричните дупета на италианките.

4. Хипстъри – предимно мъже и част от ученичките. Приравнявам ги на нашите поп-фолк кифли, защото общо взето целите са едни и същи. Не е яко.

5. Локвите – валя дъжд. После валя сняг. И това се повтори няколко пъти за последните 4 дена. В резултат всичко беше първоначално локви, после гадна киша, после още по-коварен лед и т.н. Всичко това се проявява всеки ден. Докато не изсъхне. Познато. Само че тук съхне по-бързо, защото не е -10000 градуса, както в София към актуалния момент.

Засега това. Може и да добавя скоро още.

Със сигурност обаче ще има пост на тема Какво харесвам в Рим, което не е като в България.